Уилтшър
Уилтшър Wiltshire | |
Регион | Югозападна Англия |
---|---|
Столица | Троубридж |
Площ | 3485 km² (14-о място) |
Население (2008) | 455 500 души
(34-то) място 140 души/km² |
Расов състав | 97,5 % бели |
Включва |
|
Изпълнителна власт | Консервативна партия |
Членове на парламента | 7 |
Официален сайт | www.wiltshire.gov.uk |
Уилтшър в Общомедия |
Уилтшър е историческо, административно неметрополно и церемониално графство и едноименна община в регион Югозападна Англия. Граничи с графства Дорсет, Съмърсет, Хампшър, Глостършър, Оксфордшър и Бъркшър. В графството се включват двете унитарни единици Уилтшър и Суиндън с административен център град Суиндън. Старият административен център на графството е Уилтън, но от 1930 г. е град Троубридж.
За Уилтшър е характерен хълмист релеф с множество долини. Равнината Солсбъри е известна с каменните кръгове от Стоунхендж[1] и други древни забележителности, както и като главната тренировъчна зона в Обединеното Кралство на Британската армия. Град Солсбъри е известен със своята средновековна катедрала.
История
[редактиране | редактиране на кода]Уилтшър е забележителен със своята предримска археология. Хората от мезолита, неолита и бронзовата епоха, които окупирали Южна Британия, построили селища по хълмовете и низините, които покриват Уилтшър. Стоунхендж и Ейвбъри са може би най-известните неолитни обекти в Обединеното кралство.
През 6. и 7. век Уилтшър се намира в западния край на Саксонска Великобритания, тъй като платото Кранборн Чейс и равнината на Съмърсет предотвратяват настъпление от запад. Битката при Бедуин се води през 675 г. между Ескуин, западносаксонски благородник, крал на Уесекс, който завзема трона на кралица Саксбурга /Сиксбърх от Уесекс/, и крал Вулфхер от Мърсия.[2] През 878 г. даните нахлуват в графството. След Норманското нашествие през 1066 г. големи територии от страната влизат във владение на Короната и Църквата.
По времето на проучването за Книга на Страшния съд, индустрията на Уилтшър е предимно селскостопанска. Споменават се 390 мелници и лозя в Толард и Лакок. През следващите векове се развива овцевъдство и цистерцианският манастир Стенли изнася вълна за флорентинските и фландрийските пазари през 13. и 14. век.
През 17. век в английската гражданска война Уилтшър е предимно парламентарен. Битката при Раундуей Ваун, завършила с победа на роялистите, се води близо до Девизес.
Около 1800 г. каналът Кенет и Ейвън е построен през Уилтшър , осигурявайки маршрут за транспортиране на товари от Бристол до Лондон до развитието на Голямата западна железница.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ WILTSHIRE'S WORLD HERITAGE SITES
- ↑ Pearson, Michael. Kennet & Avon Middle Thames: Pearson's Canal Companion. Rugby, Central Waterways Supplies, 2003. ISBN 0-907864-97-X.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Wiltshire.gov.uk – информация за 261 граждански енории на Уилтшър от уебсайта на Wiltshire Community History с карти, демографски данни, исторически и съвременни снимки и кратки истории
|
|